Rois (Събина Брайчева)
478 947
10.03.2015 г., 21:35 ч.

Сладникава печал 

  Поезия
381 0 4

И ето я кралицата на мрака, 

изровила вехтия воал, 

изтъкан от любови недочакани

 и сладникава печал. 

 

И след всяка моя крачка 

остава пепел, не следи, 

и с нетърпение очаквам да заплача, 

когато вятър всичко назад заличи. 

 

И все кълна се как търся си половината, 

а всъщност се влюбвам във вкуса, 

на сълзите по мъже неимани. 

Влюбвам се и копнея самота, 

 

защото само тогава съм истинска 

и тъмнината на моята душа, 

мога на воля да разплискам, 

замаскирана с любовна тъга. 

 

Родените във черна дупка

не търсим никога слънце и звезди, 

търсим някоя скрита пролука 

да ни огрее за малко и после да боли. 

 

06.03.2015г. 

гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички!
  • Много е хубаво и браво, че си го публикувала
  • Усещането за предопределеност на мрака...
    Разбирам и много ми хареса, Rois!
    Неравностите подлежат на изглаждане, но същността остава.
  • Родените в черна дупка
    не търсим никога слънце и звезди,
    търсим някоя скрита пролука
    да ни огрее за малко и после да боли"
    Няма слънце за всички, така е ! Харесах!
Предложения
: ??:??