Ела при мен, тихо седни

и разкрий ми своите мечти.

Не се срамувай да си откровена,

дори от друг ако си покорена.

Последствията недей мисли,

легни до мене и се отпусни.

Вместо да чувстваш се виновно,

се отдай на чувството върховно!

Силата на любовта си покажи ми,

по-красива дори от тези рими.

Така и двамата ще сме доволни,

от грешните ни действия - фриволни.

И нека най-хубавият миг,

макар бидейки  силен грях,

да не бъде върховият пик

на разкрепостения ни нрав.

След края при мъжа си се върни

и "непредателски" го прегърни.

През сълзи кажи му - Извинявай!

Но наш'та тайна не издавай!