Ела при мен, тихо седни
и разкрий ми своите мечти.
Не се срамувай да си откровена,
дори от друг ако си покорена.
Последствията недей мисли,
легни до мене и се отпусни.
Вместо да чувстваш се виновно,
се отдай на чувството върховно!
Силата на любовта си покажи ми,
по-красива дори от тези рими.
Така и двамата ще сме доволни,
от грешните ни действия - фриволни.
И нека най-хубавият миг,
макар бидейки силен грях,
да не бъде върховият пик
на разкрепостения ни нрав.
След края при мъжа си се върни
и "непредателски" го прегърни.
През сълзи кажи му - Извинявай!
Но наш'та тайна не издавай!
© Владимир Ганчев Всички права запазени