Далия (Далия)
31 214
11 июн. 2007 г., 17:38

След 40 години 

  Поэзия
2115 0 13
В косите й се бе посипал сняг.
Отдавна бяха побелели.
И само тъжните очи говореха
за чувства непогребани.
И тя бе млада, бе жена –
красива, истинска, незабравима...
Отдавна тъне в самота
и пита се: “Защо съм още жива?”
Смъртта е нейната надежда,
единствена утеха, тъй бленувана.
Но все не идва, все я отминава...

Къде си, младост, завинаги изгубена?
Къде изчезна слънцето?
Полята с меката трева къде са?
Къде отиде любовта?
Ще видя ли пак нашата луна?
Как искам да изчезна, да се изпаря!
Как искам да съм утринна роса
и първа сутрин да усещам
трепета на двама влюбени...

Отдавна тук дошла е старостта...
Челото с бръчки е покрито...
Но тя мечтае – все така сама
за любовта, която всяка нощ сънува.
Снегът безмилостно е навалял в косите...
Тя няма да дочака пролетното слънце
да върне блясъка в очите,
да влее нова кръв в разбитото сърце...

© Далия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стига, бе!
    Животът едва започва на 40!
  • Една от любимите ми източни истини, (още от времената на древна Персия) е - "Една жена е млада, докато знае, че някой я обича! Един мъж е млад, докато може да обича!"
  • Прекрасна си Далия! много ми хареса стиха ти!
  • Поздрав!
    Много,много хубав стих!
  • Нека слънцето се настани за дълго в душата ти Далия!!!И да струи от лицето ти всеки ден и всеки миг !!!
  • Усмихни се и обичай! Най-сетне отново си тук!
  • И след 40-те младостта е в нас,такава,каквато и на двадесет не сме усещали!
    Стихът е разкошен,но старостта е далеч!
    Усмивки и младост в душата мила!
  • Далия, разплака ме... недей така...
  • Какво става пак. До сега са 3 коментара, а оценките са вече 7!!!
  • Много ми хареса, миличка!
    Много! Но старостта е още далеч от теб!
  • "...как тялото ни остарява, а душата - не..."
    "Хубаво е, че след бурята идва слънце". Да, хубаво е...
  • Мисля, че вече много те харесвам, и от творбите ти, които усещам близо до себе си, но не бих могла да опиша толко добре, и от коментарите ти!
  • В интерес на истината, беше написано в момент, когато бях изгубила надежда и желание за каквото и да е. Човек изпада понякога в подобни състояния. Тогава чувства, че няма изход от ситуацията и че съществуването му е напълно безсмислено. Чувството да си нежелан и непотребен е убийствено. Хубавото е, че след бурята идва слънце (колкото и клиширано да звучи)
Предложения
: ??:??