11.06.2007 г., 17:38 ч.

След 40 години 

  Поезия
2232 0 13
В косите й се бе посипал сняг.
Отдавна бяха побелели.
И само тъжните очи говореха
за чувства непогребани.
И тя бе млада, бе жена –
красива, истинска, незабравима...
Отдавна тъне в самота
и пита се: “Защо съм още жива?”
Смъртта е нейната надежда,
единствена утеха, тъй бленувана.
Но все не идва, все я отминава...
Къде си, младост, завинаги изгубена? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Предложения
: ??:??