25 июл. 2017 г., 23:58

След края на тишината 

  Поэзия » Другая
1012 11 13

И когато, лежейки със горящи очи,

трескав пулс те рисува пред мене,

тишина ме изпълва, тишина ме вали,

а Смъртта е дошла да ме вземе;

 

аз полагам ръка в костеливата длан,

твойто име шептя за последно.

И усмихната тръгвам – Аз обичах. И знам,

че не съм си отишла безследно.

 

25.07.17

Алекс (Малката)

© Алекс Малката Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??