След лудостта

24 мар. 2007 г., 17:51

Поэзия

645 0 2

След като си поигра със мен,
Извиках яростта си да те съди.
Сърцето си аз свивам в длан,
За да го скрия от очите.
Карам други да се влюбват в мен,
Привидно ги обичам.
Подминавам твоя поглед празен
(А как желая ти да плачеш).
Демонстрирам сила, наглост
(А е празно в мен).
Сърцето ми е трезво вече
След лудостта на твоя плен.
О, Господи... къде е любовта?
Та аз съм със различен всеки ден!
Бъди в съня ми,
Но не ме закачай.
Не искам да ти дам
Последната надежда, че го има
Момчето, носещо надеждата
За мен…

След лудостта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения