Simon4eto (Симона Иванова)
46 37
24 mar 2007, 17:51

След лудостта 

  Poesía
647 0 2
След като си поигра със мен,
Извиках яростта си да те съди.
Сърцето си аз свивам в длан,
За да го скрия от очите.
Карам други да се  влюбват в мен,
Привидно ги обичам.
Подминавам твоя поглед празен
(А как желая ти да плачеш).
Демонстрирам сила, наглост
(А е празно в мен).
Сърцето ми е трезво вече
След лудостта на твоя плен.
О, Господи... къде е любовта?
Та аз съм със различен всеки ден!
Бъди в съня ми,
Но не ме закачай.
Не искам да ти дам
Последната надежда, че го има
Момчето, носещо надеждата
За мен…

© Симона Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??