4 дек. 2008 г., 12:23

След полета 

  Поэзия » Философская
747 0 4
СЛЕД ПОЛЕТА
В ръцете свещ. Но пламъкът кого ли топлеше?!
Поелият нагоре спря. И в недоумение,
в събралите се долу взрян, разбра, че можеше -
да гледа отвисоко свойто погребение...
Ковчегът спуснат е. Словата са изречени.
Саван от пръст, цветя - в дъжда сълзлив удавени.
Това е - на което всички са обречени -
в последното си неизбежно заминаване...
От скръб сломени - влачеха се изпращачите.
И те на своя ред ще отпътуват, някога.
Но трябва за това сега да спрат да плачат и - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Все права защищены

Предложения
: ??:??