Любо (Любен Стефанов)
86 202
4.12.2008 г., 12:23 ч.

След полета 

  Поезия » Философска
636 0 4
 

СЛЕД ПОЛЕТА

 

В ръцете свещ. Но пламъкът кого ли топлеше?!

Поелият нагоре спря. И в недоумение,

в събралите се долу взрян, разбра, че можеше -

да гледа отвисоко свойто погребение...

 

Ковчегът спуснат е. Словата са изречени.

Саван от пръст, цветя - в дъжда сълзлив удавени.

Това е - на което всички са обречени -

в последното си неизбежно заминаване...

 

От скръб сломени - влачеха  се изпращачите.

И те на своя ред ще отпътуват, някога.

Но трябва  за това сега да спрат да плачат и -

да срещат утрини и вечерите тягостни.

 

А в ясна звездна нощ, надвити от умората

нагоре ще се взират с любопитни погледи.

Понякога в съня ще разговарят хората -

с онези, за които няма други полети.

 

А споменът за тях, възкръснал в ритуалите

с безсмислено-припряно и шумно суетене,

замира за момент на тишината в залите -

далече от гнета на всяко нетърпение...

 

Горящи свещи... Пламъците се издигаха...

Димът - откъснал се - във въздуха попиваше.

Телата восъчни - стопили се - умираха

във синкав дим. А той, къде Духът отиваше?

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??