След смъртта на танца
След тътнещите бури в бедствен бал –
гощавка с писък от смъртта на танца,
погрома превъзмогваш помъдрял,
с превити колене, следи от рани...
И чакаш в камък да разпукне цвят
преди сланата мълком да попари
последните в остатъчния свят
зърна, заложени напук в хазарти.
Но чакането е несвойствен бит,
а рискът – лош залог и нямаш мира.
Като слепец, по памет, с усет скрит,
на плещите криле си татуираш.
Понасяш се отново жив и цял,
откриваш в чифта нов – добър стопанин,
на сигурно (под себе си) прибрал
квадрат небе за полета отлаган.
© Мая Нарлиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Колко ударни думи! И пълнят и пробиват в дълбочина. Благодаря!
-
Мария!
Благодаря ти! Още едно небе никога не е излишно.. -
Изпращам ти едно "Небе до поискване', Мая. Разтвори талантливите си криле и полети, миличка!
-
Колко му трябва на човек... Метър на метър небе и чифт криле.
Много ви благодаря..аз отлитам! -
Хубаво, силно със страхотен финал!
-
Без риск отлаганият полет е невъзможен. След всички бури, рани, лоши залози и бедствия – чифт нови криле и къс небе – перфектната печалба!
Поздравления, Майче! -
Аз виждам истината за живота в този стих - болезнен, безпощаден, безпомощен и пълен с надежда. Абсолютно съвършенство, Мая! Стискам ти ръка.
-
Майче...и аз си прибрах едно квадратче, ама не ми стигна, щото съм грандоманка и си го прибрах цялото...
-
Момичета, широко ме усмихнахте
Танче, кръжи си сега почти ромбоидно...Но дръж правия ъгъл..хих
Хубава вечер! -
... нагостих се с един писък... и литнах... ама не на квадратче, а на правоъгълниче...
-
Великолепен стих, Мая!... Прибавям го към любимите си...
-
-
Разкош!
-
!!!
-
Прекрасно е, Мая! А финалът ... дълго ще оттеква в мен... "на сигурно (под себе си) прибрал
квадрат небе за полета отлаган"!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Антоан, сладкодумец както винаги!