След тътнещите бури в бедствен бал –
гощавка с писък от смъртта на танца,
погрома превъзмогваш помъдрял,
с превити колене, следи от рани...
И чакаш в камък да разпукне цвят
преди сланата мълком да попари
последните в остатъчния свят
зърна, заложени напук в хазарти.
Но чакането е несвойствен бит,
а рискът – лош залог и нямаш мира.
Като слепец, по памет, с усет скрит,
на плещите криле си татуираш. ...