Аз останах след тебе
да живея, да плача,
да разбирам живота,
да прогоня страха.
Да науча уроци
в зона тъмна на здрача
и към теб да потегля,
щом изкупя греха.
Аз не бях все съгласна
с твойте мисли и думи.
Все намирах по нещо,
че невярно звучи.
Но минавам отново
по изминати друми
и си спомням за ведрия
укор в твойте очи.
И разбрах - затова съм
на света бял без тебе -
да премисля отново
и наново реша.
Да усетя накрая
колко си ми потребен
и че си ме подкрепял
и когато греша.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева Все права защищены