Денят мълчи…
… засъхнал по паважа
с поредното бездушие прострелян
бродира птици бавно вятър…
а той е сам и непотребен –
по пътя си пристъпва бавно
последното си утро да нотира
припяват му звезди безгласно
препуснали отвъд всемира…
… заровил в локвите съня си
по спомени рисува слънце
денят мълчи обгърнал мрака –
до утрото да се завърне…
Радвам се да те видя тук!