23 июл. 2006 г., 19:23

Случи се 

  Поэзия
954 0 0
Когато насаме остана
в свойте мисли потопена,
сред безброй мечти се лутам,
в черни съм вглъбена.
В сърцето ми бушуват бури
и стичат се в душата отровни сълзи,
и хиляди мъки споделени
дълбаят в душата тунели,бразди.
А душата - самата е толкова стара,
през толкова мъки,животи е минала тя,
една стара душа в едно младо тяло,
нима е спраедливо,нима? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Все права защищены

Предложения
: ??:??