23.07.2006 г., 19:23 ч.

Случи се 

  Поезия
955 0 0
Когато насаме остана
в свойте мисли потопена,
сред безброй мечти се лутам,
в черни съм вглъбена.
В сърцето ми бушуват бури
и стичат се в душата отровни сълзи,
и хиляди мъки споделени
дълбаят в душата тунели,бразди.
А душата - самата е толкова стара,
през толкова мъки,животи е минала тя,
една стара душа в едно младо тяло,
нима е спраедливо,нима? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??