26 нояб. 2016 г., 01:42

Слязох... 

  Поэзия » Любовная, Философская
1790 4 9

 

 

Слязох от планината

само за да те позная.

Пътеводителя на стъпките ми

дотогава беше невидим за любовта,

но щом слязох на земята,

полетях наистина към небесата

и тогава само тя започна да ме наставлява,

да ме следва и да я следвам аз.

© Тита Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви...
    Радвате ме...
  • "...и да я следвам аз." Тичай!! Следите бързо се заличават... Поздрав!
  • Хубаво!!!
  • Огромни благодарности на всички!
  • ...!!!
  • Единствено заради любовта можем да си позволим лукса да слезем дори и от планината Меру на морското ниво, а ако се налага да слезем и в подземното царство на Хадес, както това е сторил Орфей за Евридика. Харесва ми как пишеш, Тита! Поставям си фрагмента ти в Любими.
  • „но щом слязох на земята,
    полетях наистина към небесата“
    И това казва всичко. Харесах!
  • Много е хубаво! Поздрави!
  • Звездният пътеводител ли имаш предвид.Нарочно се е правил невидим за да изпита любовта.Усмивка!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??