Слънце
Слънцето изгаря от любов
протяга огнени протуберанси
магнитни бури праща като зов
в ултравиолетовият спектър
любовта призна си
Лети в пространството със своите планети
всяка една от тях се мъчи да го впечатли
Венера с нежна красота и тайственост
чаровната Земя със синева блести
Не знаят, че Слънцата гледат само към Звездите
и втурват се след тях по Млечният им път
към краят на Света,к ъдето дебнат ги бедите
от любов да се взривят или угаснат, останали без плът
Гавраил
Варна
септември
© Гавраил Йосифов Все права защищены
Мисана както винаги си много точен и аналитичен.Погледът към стиха ми е много интересен за мен.Спокойни почивни дни!
П.П Усетил си че обичам фантастиката.Благодарен съм ти.