Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
10.09.2015 г., 21:31 ч.

Слънце 

  Поезия » Любовна
446 0 2

Слънце


Слънцето изгаря от любов

протяга огнени протуберанси

магнитни бури праща като зов

в ултравиолетовият спектър

любовта призна си


Лети в пространството със своите планети

всяка една от тях се мъчи да го впечатли

Венера с нежна красота и тайственост

чаровната Земя със синева блести


Не знаят, че Слънцата гледат само към Звездите

и втурват се след тях по Млечният им път

към краят на Света,к ъдето дебнат ги бедите

от любов да се взривят или угаснат, останали без плът


Гавраил

Варна

септември

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Анастасия,благодаря ти.С малко думи много си казала.
    Мисана както винаги си много точен и аналитичен.Погледът към стиха ми е много интересен за мен.Спокойни почивни дни!
    П.П Усетил си че обичам фантастиката.Благодарен съм ти.
  • Развил си цяла космогония на любовта, Гавраиле! Оригинален и завладяващ 1-ви куплет, идиличен и по-космически - 2-ри и Мегафинал. Отдавна не съм чел нещо, което да ме впечатли така с космическото си звучене. Грандиозна картина. Поздравление!

    П.П. Подсети ме за "Една космическа одисея през 2001" на покойния Артър Кларк и виденията на Дейвид Бауман.
Предложения
: ??:??