Слънцето и луната

6 мая 2007 г., 16:28

Поэзия

5.0 / 6

670 0 6

Разказаха ми тези ветрове,
как слънцето копнее за луната,
как всяка вечер времето зове,
поне веднъж до нея да залезе.
Студа в сърцето нейно да стопи,
с една целувка, тъй желана само,
да пламне огън, да горят звезди,
небето да изригне като лава.
Разказаха ми тези ветрове,
как слънцето копнее за луната,
но тъй далеч един от друг са те...
Небето за пореден път заплака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

ОБEЩАНИЕ спазено
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Победа 9 Мая 1945

Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
Я "Ла", истребитель 2014

Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »