Разказаха ми тези ветрове,
как слънцето копнее за луната,
как всяка вечер времето зове,
поне веднъж до нея да залезе.
Студа в сърцето нейно да стопи,
с една целувка, тъй желана само,
да пламне огън, да горят звезди,
небето да изригне като лава.
Разказаха ми тези ветрове,
как слънцето копнее за луната,
но тъй далеч един от друг са те...
Небето за пореден път заплака.