21 авг. 2020 г., 00:46

Слънчогледи, мои братя 

  Поэзия
792 1 3

Невинно се изнизва вече Август,

лъчите му пропиват се със немощ,

а аз се скрих във топлата му пазва,

попивайки от сетната му прелест.

 

Пресичам прецъфтелите полета

и облаци над мен в игри се мятат.

Мечтите ми се реят във небето,

прегърнал слънчогледи – мои братя!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??