Невинно се изнизва вече Август,
лъчите му пропиват се със немощ,
а аз се скрих във топлата му пазва,
попивайки от сетната му прелест.
Пресичам прецъфтелите полета
и облаци над мен в игри се мятат.
Мечтите ми се реят във небето,
прегърнал слънчогледи – мои братя!
© Данаил Таков Все права защищены