21 ago 2020, 0:46

Слънчогледи, мои братя 

  Poesía
793 1 3

Невинно се изнизва вече Август,

лъчите му пропиват се със немощ,

а аз се скрих във топлата му пазва,

попивайки от сетната му прелест.

 

Пресичам прецъфтелите полета

и облаци над мен в игри се мятат.

Мечтите ми се реят във небето,

прегърнал слънчогледи – мои братя!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??