Веднъж сънувах странен сън

Валеше слънчев дъжд навън

А хората без капка страх

Се къпеха в дъжда със смях.

Обичаха се хората навън

А гласовете им кат звън

Повтаряха го всеки ден

И всеки бе благословен.

Сърцата им изпълнени с любов

А думите повтаряха с надслов

Усмихваха се на дъжда

На онзи слънчев от съня.

Лошо беше, че е сън

Но слънцето изгря навън

Надеждата отново оживя

Че всичко може да се случи от съня.

И всеки вече е разбрал

И истината е познал

Че Любовта е нашето спасение

А Смехът – от болките лечение.