Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат,
надежда да му вдъхнат, че ще има
и дом, и хляб, и няма шанс от глад
мърцина да си иде в трудна зима.
Кураж да му дадат да продължи,
ако случайно спрял е насред пътя.
Връхлитан ли е от безброй лъжи,
човек на тъмно болките си къта. ...