Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат,
надежда да му вдъхнат, че ще има
и дом, и хляб, и няма шанс от глад
мърцина да си иде в трудна зима.
Кураж да му дадат да продължи,
ако случайно спрял е насред пътя.
Връхлитан ли е от безброй лъжи,
човек на тъмно болките си къта.
И да мълчи – навъсен и суров,
смешинка парне ли го многократно –
той лесно се отваря за любов.
Усмихвай се, напълно е безплатно.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Думата "смешинка" за първи път срещнах при руския поет Велимир Хлебников: авангардист, поет, прозаик, драматург, философ, математик, с интереси в областта на кристалографията, биологията, физикохимията, древните езици и структурата на времето. Роден на 28 октомври 1885 г. в Калмикия, умира на 28 юни 1922 г.
Засмехоклятие
Ей, разсмейте се, смешняри!
Ей, засмейте се, смешняри!
Дет се смеят в смехове, дет смехурстват тъй смехално,
Ей, засмей се усмехално!
Ей, разсмейващ надсмехални — смях на смяхнати смешняри!
Ей, изсмей се разсмехално, смях на присмехни смеяри!
Смехивò, смехивò,
Усмей, осмей, смехинки, смешинки,
Смехунчета, смехунченца.
Ей, разсмейте се, смешняри!
Ей, засмейте се, смешняри!