До днес не бях самата аз,
от утре ще съм пак във час,
лудувах, исках и живях,
но всичко се превърна в прах.
Енергия от мен струи, но няма искрени очи,
да стоплят моето сърце,
което чака две ръце,
Замина ти далеч от мен,
и сякаш мина много време,
далеч си  и не знам кога
ще видя близо любовта,
не виждам изход,
пак съм във затвор,
над мене няма пак надзор.
Сама ще бъда, докато те срещна пак,
докато свърши вечният, ужасен бяг,
върни се и вземи ме,
като птичката от клетка ти спаси ме
на воля вечно да летя,
но няма вест от теб дори,
надявам се от мрака до зори,
да имам вест от теб любими,
и в мене чувства несмирими,
препускат яростно и страстно,
да видят твоето  лице прекрасно,
И в Рая бях със тебе, и в ада ще горя,
докато си далеко за теб сълзите ще броя.
Събирам ги във мойте длани,
а те превръщат се във кръв червена,
за теб завинаги оставам духовно силна, но смирена.