Смирена

28 nov 2006, 8:34

Poesía

883 0 1

До днес не бях самата аз,
от утре ще съм пак във час,
лудувах, исках и живях,
но всичко се превърна в прах.
Енергия от мен струи, но няма искрени очи,
да стоплят моето сърце,
което чака две ръце,
Замина ти далеч от мен,
и сякаш мина много време,
далеч си и не знам кога
ще видя близо любовта,
не виждам изход, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Смирена

Искате да прочетете повече?

Propuestas