14 авг. 2008 г., 11:02

Смисълът на живота 

  Поэзия » Философская
718 0 1
Обливайки нощта,
огънят тлееше в пещта,
мислейки за следващият миг живот,
на тази цивилизация станал вечен роб.
Ежедневно хората умират,
други изгубеното си семейство намират.
И въпреки всичко това,
едно ни крепи - любовта.
Избърсвайки потта от чела,
за пореден път молим за смъртта.
Огънят гасне от нашите сърца,
потъвайки във вечната тъма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидс Христева Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »