korsar (Мимо Николов)
526 155
5 мая 2009 г., 08:46

Смях 

  Поэзия
374 0 2

            СМЯХ

 

Спомени препъват ме в мрака.

Мразя любов от мъртви слова.

Небето, самотно като мен, заплака.

Ревността бодлив венец  ми изкова.

 

Далеч сега те галят чужди длани.

Дано да си щастлива във тях.

Затихват бавно старите закани.

Във мен звучи детският ти смях…

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • така става когато ревноста вземе връх над любовта.доверие приятелю.пусни птичето да излети ако се върне при теб значи е твое ,не се ли върне,никога не е било.знам го от личен опит.
  • И боли... От високо най-лошо се пада... Остават само спомени и за какво са ти? да се измъчваш още повече...
    Хубаво стихотворение, истинско!
Предложения
: ??:??