Смях

5 may 2009, 8:46

Poesía

412 0 2

СМЯХ
Спомени препъват ме в мрака.
Мразя любов от мъртви слова.
Небето, самотно като мен, заплака.
Ревността бодлив венец ми изкова.
Далеч сега те галят чужди длани.
Дано да си щастлива във тях.
Затихват бавно старите закани.
Във мен звучи детският ти смях…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Смях

Искате да прочетете повече?

Propuestas