30 нояб. 2008 г., 21:44

Смърт 

  Поэзия
604 0 4
Живот изгаря в пламъка последен,
остава само вредният дим, слят с мрака,
отива си животът, земята гладна чака
още едно тяло да прегърне
и мъката човешка в пир свой да превърне.
Пада още един фас,
живот може би изгорял,
след него остава само пушекът
и черен облак печал,
ще се разсее облакът
и миризмата с него ще си отиде,
че тук човек е живял
и до скоро с огъня на дните си е димял,
че до скоро бъдеще се градеше,
но то умря и история остави,
а колко светло беше.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??