30.11.2008 г., 21:44 ч.

Смърт 

  Поезия
602 0 4
Живот изгаря в пламъка последен,
остава само вредният дим, слят с мрака,
отива си животът, земята гладна чака
още едно тяло да прегърне
и мъката човешка в пир свой да превърне.
Пада още един фас,
живот може би изгорял,
след него остава само пушекът
и черен облак печал,
ще се разсее облакът
и миризмата с него ще си отиде,
че тук човек е живял
и до скоро с огъня на дните си е димял,
че до скоро бъдеще се градеше,
но то умря и история остави,
а колко светло беше.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??