Сърцата невинни погуби
пълни с любов и доброта...
Хвърли телата им убити
и тяхната душевна празнота...
Мракът без срам ги погълна,
а те жадуваха за светлина..
Животът в ада ги върна,
в незаслужен огън да горят...
Ъгълът, самотен ги чакаше,
без гости, а само тъмнина,
а стените леко оцветяваше
с тъмните си черни багрила.
Ръцете им с кръв заляти
бяха останали те,
жадувайки за оная жена,
жената на смъртта...
Тишината ги погълваше,
дружелюбно, без проблем,
а те просто чакаха
да прегърнат жадния ад....
© Шери Назми Все права защищены