Сърцата невинни погуби

пълни с любов и доброта...

Хвърли телата им убити

и тяхната душевна празнота...

Мракът без срам ги погълна,

а те жадуваха за светлина..

Животът в ада ги върна,

в незаслужен огън да горят...

Ъгълът, самотен ги чакаше,

без гости, а само тъмнина,

а стените леко оцветяваше

с тъмните си черни багрила.

Ръцете им с кръв заляти

бяха останали те,

жадувайки за оная жена,

жената на смъртта...

Тишината ги погълваше,

дружелюбно, без проблем,

а те просто чакаха

да прегърнат жадния ад....