21 июл. 2016 г., 10:54  

Снежинка от безкрай 

  Поэзия
362 2 3
Раних сърцето си с перото на нощта
и ти се взираше в копнежа на заспали мисли.
А слънцето говореше. Оставих го...
И тя сега се буди късно...
Изчаках го да се пробуди от надеждите.
Огледа се в криле от невъзможност.
Не може да е изгревът на лудите...
Животът й сега е само песен
и "просто ме убий" загуби смисъл...
Лятото се буди от очакване.
Всяка есен ще е по-плешива
като врабче, загубило си раните. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Все права защищены

Предложения
: ??:??