Jul 21, 2016, 10:54 AM  

Снежинка от безкрай 

  Poetry
365 2 3
Раних сърцето си с перото на нощта
и ти се взираше в копнежа на заспали мисли.
А слънцето говореше. Оставих го...
И тя сега се буди късно...
Изчаках го да се пробуди от надеждите.
Огледа се в криле от невъзможност.
Не може да е изгревът на лудите...
Животът й сега е само песен
и "просто ме убий" загуби смисъл...
Лятото се буди от очакване.
Всяка есен ще е по-плешива
като врабче, загубило си раните. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Random works
: ??:??