ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
6 дек. 2009 г., 06:36

Снежната херцогиня 

  Поэзия » Другая
529 0 2

Снежната херцогиня


/ по С.Л.Луны /




Животът не е свършил, не се е и  скъсал...
Щом  тръгна Мечтата, цигулката в плач се дереше...
Песента И с токчета зачатка нахъсано,
а на устните музикантски усмивка блестеше...

Цигулката плачеше... Падаше сняг...
Спомен гореше в камината...
Капка-предател по бузата с бяг...
Бял портрет на стъклото -
Снежната херцогиня...

А по тавана сенки танцуваха.
Стапя се восъкът на прощална картина.
Всичко замръзна. Студът залудува.
След тази вечер, само насън ще шепна
нейното име...

Утро настъпва. Ще угасне звездата.
Погледът, отражение на света е изстинал.
Под коричка от лед са скрити сърцата.
Хлад в душата ми е прощалният дар от
Снежната херцогиня.

На разсъмване снежинките валс залюляха...
- Странно... По радиото също цигулка -
мислеше дамата сядайки във колата.
Тя беше в бяла лисица... А от очите И -
две висулки...

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • З зззз!Ама ще я разтопиш бе човек!
  • Краси, чак ми стана студено- нищо, че съм "Ледена принцеса".. После пък се обади цигулката и ме стопли, та чак изгорях! Поздравления за силния стих!
Предложения
: ??:??