ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
6.12.2009 г., 6:36 ч.

Снежната херцогиня 

  Поезия » Друга
528 0 2

Снежната херцогиня


/ по С.Л.Луны /




Животът не е свършил, не се е и  скъсал...
Щом  тръгна Мечтата, цигулката в плач се дереше...
Песента И с токчета зачатка нахъсано,
а на устните музикантски усмивка блестеше...

Цигулката плачеше... Падаше сняг...
Спомен гореше в камината...
Капка-предател по бузата с бяг...
Бял портрет на стъклото -
Снежната херцогиня...

А по тавана сенки танцуваха.
Стапя се восъкът на прощална картина.
Всичко замръзна. Студът залудува.
След тази вечер, само насън ще шепна
нейното име...

Утро настъпва. Ще угасне звездата.
Погледът, отражение на света е изстинал.
Под коричка от лед са скрити сърцата.
Хлад в душата ми е прощалният дар от
Снежната херцогиня.

На разсъмване снежинките валс залюляха...
- Странно... По радиото също цигулка -
мислеше дамата сядайки във колата.
Тя беше в бяла лисица... А от очите И -
две висулки...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • З зззз!Ама ще я разтопиш бе човек!
  • Краси, чак ми стана студено- нищо, че съм "Ледена принцеса".. После пък се обади цигулката и ме стопли, та чак изгорях! Поздравления за силния стих!
Предложения
: ??:??