Градът притихва в бяла тишина,
фенерите неволно са угаснали,
ключът целува своята врата,
по белези от рани... но зараснали.
Звезди тъжат, жадуват за промяна,
свенливо трепкат с мигли от позлата,
луната свети в сребърна премяна,
танцуват валс синхронно небесата.
Снежинките замислени се сипят,
умирайки, са живи за последно,
и бузки на дечица нежно щипят,
стопяват се, изчезвайки безследно. ...