nezemna (Неземна)
355 1168
30.03.2017 г., 23:04 ч.

Снежно ми е 

  Поезия » Друга
362 3 7

 

Градът притихва в бяла тишина,
фенерите неволно са угаснали,
ключът целува своята врата,
по белези от рани... но зараснали.

Звезди тъжат, жадуват за промяна,
свенливо трепкат с мигли от позлата,
луната свети в сребърна премяна,
танцуват валс синхронно небесата.

Снежинките замислени се сипят,
умирайки, са живи за последно,
и бузки на дечица нежно щипят,
стопяват се, изчезвайки безследно.

Стопявам се и аз, но не изчезвам,
превръщам във ухание самотата,
и тихичко зад хребета залязвам,
в красивото лице на тишината. 

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно!
  • Прелестно!Като замисъл и изпълнение.Поздрави!
  • Хареса ми!
  • "Стопявам се и аз, но не изчезвам,
    превръщам във ухание самотата,
    и тихичко зад хребета залязвам,
    в красивото лице на тишината."
    Прекрасен стих и... силен финал! Поздрави!
  • Струи някаква снежно бяла тишина. Хареса ми, Неземна! Поздрави!
  • Браво,Неземна!Снежинките не са ли като мечтите? Живеят кристалночисти във въздуха,докато се приземят...😍
Предложения
: ??:??