yotovava (Валентина Йотова)
2646 22386
11 янв. 2024 г., 13:52  

Снежнопис на самотата 

  Поэзия » Любовная
809 8 17
СНЕЖНОПИС НА САМОТАТА

 

Караулът на зимата вече е тъй уморен,

че му иде да легне връз чергата току до прага.

Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен

и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.

 

За неспирния грохот в ума си кого да виниш?

Много дълго узрява в пашкула си сив самотата.

И дори да тарирам сърдечните мои везни,

не отмервам навярно доволно любов да ти пратя.

 

А душата ми беше по-лека от дъх на перце,

но когато тъгата объркват любовните драми,

няма как да успееш с издрани от драки ръце

да се върнеш в началото. Просто завръщане няма.

 

Затова не обичам снега – парадокс е, нали? – 

той покрива градинки, площади и покриви в бяло

и безбожно красиво е, само че страшно боли,

щом познаеш, че идва с поредната трудна раздяла.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??