Снимка

1 дек. 2021 г., 22:30

Поэзия » Любовная

520 0 0

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.
Липсва ми нейната усмивка.
Сините очи със свежа ведрина.
Липсва ми крехката извивка.
Повиваща ме, като вълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Снимка

Искате да прочетете повече?

Предложения