Марколей
37 11
Dec 1, 2021, 10:30 PM

Снимка 

  Poetry » Love
458 0 0

 

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.

 

Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.

 

Липсва ми нейната усмивка. 
Сините очи със свежа ведрина. 
Липсва ми крехката извивка. 
Повиваща ме, като вълна.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??