От прашната витрина,
избирам стара книга,
подпряната на рафта,
отварям я небрежно.
Изпада снимка леко избледняла,
една усмивка бързо ме пронизва.
Проблясва спомена горчиво-сладък
незабравен - ражда се картина.
*
Отивам в магазина и срещам я,
познато сякаш име.
Жената, от която
купувахме си с тебе
всяка вечер вино.
Усмихваше се някога,
когато карахме се за парите,
и винаги за нея
бяхме в събота като роднини.
*
Отварям си писмата –
засипана със сметки,
и сякаш не заплата,
а призовка чакам аз от тебе.
*
Навсякъде ме знаят с тебе за ръката,
къде ли не аз търся твойто име,
защо остави ме, непозната –
сред чужди хора ще загина.
Вземи ме с тебе, обещавам,
не ще затварям тази книга,
вземи ме с тебе, съжалявам,
че беше едноместна таз кабина.
© Евгения Все права защищены