От прашната витрина, 
избирам стара книга,
подпряната на рафта, 
отварям я небрежно.
Изпада снимка леко избледняла,
една усмивка бързо ме пронизва.
Проблясва спомена горчиво-сладък
незабравен - ражда се картина.

*

Отивам в магазина и срещам я,
познато сякаш име.
Жената, от която
купувахме си с тебе 
всяка вечер вино.
Усмихваше се някога,
когато карахме се за парите,
и винаги за нея
бяхме в събота като роднини.

*

Отварям си писмата –
засипана със сметки,
и сякаш не заплата,
а призовка чакам аз от тебе.

*

Навсякъде ме знаят с тебе за ръката,
къде ли не аз търся твойто име,
защо остави ме, непозната –
сред чужди хора ще загина.

Вземи ме с тебе, обещавам, 
не ще затварям тази книга,
вземи ме с тебе, съжалявам,
че беше едноместна таз кабина.