Не са акварел.

Ни живопис….

Не са дори репродукции

на Моне, Дега или Майстора.

Не просто снимки…

Нов летопис!

Импровизирана  галерия на стената.

На моите деца – децата!

Чифт любими очи от всяка рамка се смеят.

Топли лъчи, които животворно ме греят.

Шедьоври!

Стена за спасение в дните тревожни…

На дървото на живота сте клонките млади.

Стръкчета тревици в далечни ливади…

Стимул за живот, вдъхновение!

И след мен… моето продължение!

Мечтайте!

Обичайте!

Бъдете!

Летете!

А ако се уморят крилете  

и потърсите гнездо за почивка…

тук е!

Тук са живи всички спомени!

Това е дървото с вашите корени!