Преди и тук да се развихрят Ветровете
навън бе тихо като в храм.
Снегът се ронеше и приказно блестеше.
Прекрасен бе, но... твърде сам.
Надяваше се някой да разходи
по девствената белота
една-едничка обич,
преплела длан с дланта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.