7.01.2017 г., 13:51 ч.

Снощи 

  Поезия » Друга
406 1 13
Преди и тук да се развихрят Ветровете
навън бе тихо като в храм.
Снегът се ронеше и приказно блестеше.
Прекрасен бе, но... твърде сам.
Надяваше се някой да разходи
по девствената белота
една-едничка обич,
преплела длан с дланта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??