Навън валеше тихо, нежно.

Аз уж държах се някакси, небрежно.

А снегът през ноември се трупаше вън

и у мен се връщаха спомени като насън.

Ти помниш ли, помниш ли онази пързалка?

Когато от смях шейната ни бе като совалка.

Когато от сутрин чак до късен мрак,

с теб се спускахме пак, и пак, и пак.

Замръзнала, в мойта ръка се отрони сълзичка,

не от мъка, болка, а просто падаща звездичка.

Описала с лед тъй нежната зима,

когато любовта ни бе като за трима.

Вървях по снега, бързах за някъде

с приказно снежни нозе.

Дълбоко замислена, че нея я има,

че тя е в мойто сърце.

Ти помниш ли, помниш ли онази поема

за студената зимна картина?

За снежинките - мойта феерия,

красяща историята ни с тънка бяла драперия.

Вали и днес ноемврийският сняг

и поражда у мене спомени

за някогашен мечтателен бяг,

но аз виждам само картини - десетки моменти отминали.

01.10.2009

MissIndependent